Barberry (90 снимки): видове и грижи

Растение с толкова красиво име, разбира се, не може да не се отличава с декоративност. Отличният жълто-червен цъфтеж на бербериса, който започва през пролетта, плавно се превръща в огнено-лилав цвят на зеленина през есенния период, така че можете да му се възхищавате дълго време. Храстите често се стрижат, създавайки най-причудливите форми. В допълнение към естетическата стойност, берберисът е известен с използването си в кулинарни рецепти и с лечебните си свойства - намалява налягането, помага при лечението на язви, черен дроб, ревматизъм, възпалителни процеси на бъбреците и пикочния мехур и най-важното - насърчава активното дълголетие.

При естествени условия има около 500 вида и много разновидности на берберис, които могат не само да украсят всяка градина, но и да станат компонент на ястието. Видовете се различават по височината на храстите, цвета, цвета на плодовете и листата, предназначението. Храстите могат да бъдат джуджета и гиганти, така че няма да е трудно да изберете необходимото разнообразие за ландшафтен дизайн. Помислете кои видове се срещат най-често в градини на прилежащи територии.

Той се смята за основен сред „разнообразието от боровинки“. Възрастният храст достига три метра височина, има елипсовидни листа, красиви жълти ароматни цветя и множество яркочервени плодове. Barberry обикновена е доста непретенциозна при избора на територия - расте красиво както на слънце, така и на частична сянка, лесно понася студове. Плодовете, които се използват в готвенето, са особено ценни в растенията от този тип - те приготвят препарати за зимата, добавят се към маринати, пилаф и пържени зеленчуци. Сортове като Джулиана и Aureomarginata спечелиха доверие сред градинарите.

Декоративните качества на този красив храст го определят на първо място сред видовете. В дивата природа той расте по склоновете на планините на Индия и Китай и получи името си в чест на шведския ботаник Карл Тунберг - първият европейски натуралист.

Височината му е сравнително малка, варираща от 0,5–1 м. Има хоризонтално простиращи се клони и разклонени издънки, които с възрастта стават лилави. Цветята с двойни цветни венчелистчета изглеждат невероятно красиви - те са червени отвън и жълти от вътрешната страна. В началото на есента узряват плодове с червени корали, които красят есенния пейзаж до замръзване и служат като храна за зимуващи птици.

Най-популярните сортове берберис Thunberg са такива като Златен пръстен, Червен пилар, Оранжева ракета. Най-малкият геврек се счита за най-малкия, който не расте над 40 см. Сортът често се използва при декориране на живи граници.

Това е хибридна форма, която може да се припише на най-зрелищните представители на тази култура. Възрастният храст достига височина от два метра и визуално прилича на бербериса на Тунберг, но има тъмно розово-лилаво зеленина, която изглежда ярко в ярки слънчеви цветове. Листата му изглеждат особено красиви в есенната градина, когато са изпълнени с пурпурен цвят.

Този вид е напълно непретенциозен в грижите, толерира зимуването. Най-популярните сортове са Aurikoma, Superba и др.

Отличителна черта на бербериса е неговата непретенциозна природа. Ако храстът е правилно засаден и оплоден, човешката намеса може да не е необходима изобщо. Въпреки това, местоположението на растението при неправилни условия може да доведе до загуба на декоративност, а в някои случаи и до смърт.Помислете какви условия са най-подходящи за дадена култура.

Barberry принадлежи към категорията на фотофилните растения. Расте добре на открити места, добре осветена от слънчева светлина през целия ден. В частична сянка може да съществува и, но с течение на времето декоративността на листата се губи - необичаен жълт и червен цвят може постепенно да се трансформира в обикновен зелен.

При засаждане на берберис на групи разстоянието между храстите трябва да бъде най-малко 1,5 m.

Повечето сортове берберис са устойчиви на замръзване и устойчиви на топлина. Почти всеки е в състояние да понася летните горещини до + 40С, а зимните студове до -25С.

Barberry толерира сушата и може да се задържи дълго време без поливане или дъжд. Преовлажняване причинява значителни щети, в резултат на което кореновата система изгнива. Когато избирате място за засаждане, не трябва да избирате места с тежка глинеста почва или разположени в низини, където ще се образува застой на дъждовна вода.

Особено внимание към поливането се изисква само на етапа на адаптация на трансплантирани екземпляри или млади разсад. На този етап се нуждаете от редовно поливане на утаената вода, загрята от слънчевите лъчи, тъй като студената вода ще потиска растението. Влагата се доставя в кореновата зона, много е важно тя да не пада върху листата. Възрастните бербериси се поливат според нуждите - през дъждовни периоди не е необходима допълнителна влага, а в сухи времена можете да навлажнявате почвата веднъж седмично.

Необходимо е да се подхранва и тори почвата, където расте берберис, като се започне от втората година след засаждането. През пролетта се прилагат азотни торове. Това може да бъде птичи изхвърляне, разредени с вода, урея (20 г / 1 кофа) или каша. Следващият път това подхранване се извършва след няколко години. Сложни смеси с микроелементи се въвеждат в очакване на отваряне на пъпки, а с настъпването на есента се поръсват с поташ и суперфосфатни съединения под храста.

От най-опасните заболявания за бербериса често се появяват гъбични инфекции, които засягат растението при неблагоприятни условия. Те включват следното:

- Брашнеста мана - развива се постепенно, първо засяга листата, а след това и стъблата, появява се белезникав цъфтеж;

- Ръжда - болестта се характеризира с кафяви петна и издутини по листата, които съдържат хиляди гъбични спори. При силна инфекция растението умира;

- зацапване - се определя от наличието на петна с различни форми, изсушаване на младите издънки.

- Също така сериозно заболяване е увяхването, когато гъбична инфекция попадне през корените, като постепенно засяга цялото растение, което не винаги е възможно да се спаси.

От разнообразието от вредители, за които културата е не по-малко привлекателна от своите собственици, най-вредни са листните боровинки, листните сокове и ларвите на цветния молец, поглъщащи плодове.

В борбата срещу неразположенията ефективни ефекти имат сложните препарати (Fitoverm, Biotlin), колоидна сяра, бордоска смес, чието лечение се провежда поне три пъти.

Най-доброто време за засаждане е пролетта, когато почвата вече е затоплена, но все още не е изсъхнала. Когато пресаждате берберис, трябва да изберете осветената зона и да изкопаете дупка за кацане. Размерите му се определят от възрастта на храста, размера на коренището. За младите двугодишни храсти дълбочината и диаметърът му е 25 см, а за петгодишните храсти е до половин метър.

Мястото за кацане трябва да бъде запълнено с плодороден субстрат, съдържащ компост (хумус), пясък и пръст в равни количества, можете да го наторите със суперфосфат. Ако почвата е кисела торфена, можете да добавите вар. Необходимо е също така да се направи дренаж от камъчета или експандирана глина. Храстът се засажда в подготвена дупка, поръсва се и се полива. Следва обичайната грижа.

Barberry може да се отглежда по един от няколко начина - сеитба или вегетативно, което включва резници, размножаване чрез наслояване и разделяне на възрастния храст. Градинарите нямат консенсус кой от тези методи е по-надежден. За да направите избор, трябва да знаете реда и тънкостите на всеки от тях.

Семената от боровинки могат да бъдат закупени в магазина или да се събират независимо, ако трябва да получите сорт, идентичен на този, който вече расте. Необходимо е да съберете узрели плодове, да извлечете семена от тях, да ги изплакнете с калиев перманганат и да изсушите. В откритата градина можете да сеете материал в есенния период, леко задълбочавайки семената.

С настъпването на пролетта лехите плевели, като едновременно с това премахвали гъсто растящите струпвания. За предпочитане е да оставите разстояние между издънките най-малко 3 см. Тук разсадът ще остане около две години, след което порасналите храсти се определят от площта на постоянен растеж и се трансплантират. Първият цъфтеж ще зарадва само след няколко години.

За да сеят семена през пролетта, те трябва да бъдат подложени на предварителна стратификация, като престоят в хладилник 3-5 месеца.

За да отглеждате берберис от резници, трябва да създадете оранжерия. Взема се плитък контейнер, напълнен с почва, съдържаща плодородна почва, хумус и торф (добавянето на пясък няма да е излишно). Резниците, отрязани през юни и обелени от долните листа, се потапят в коренообразуващ разтвор в продължение на няколко часа, след това се изплакват и засяват в предварително поливана почва.

Леглото е покрито със стъклена или пластмасова капачка. Резниците трябва да останат в оранжерията две седмици, през които е необходимо ежедневно да се проветряват. Тогава капакът трябва да бъде свален. Отглеждането на кълнове с листа се трансплантира в градината "тренираща", където те растат до двегодишна възраст.

През пролетта е необходимо да се избере издънката в долния сектор на храста, да се наклони към земята и да се фиксира в предварително подготвена издължена дупка, дълбока до 20 см. Клоновото брашно се поръсва с почва отгоре, а само горната му част остава над земята. Вкореняването ще приключи до есента - тогава пресни разсад ще бъде готов за трансплантация.

Този метод се използва за ниски сортове, които са навършили 3-5 години. За да разделите храста, трябва внимателно да го изкопаете и след това разделете частите със секатори (в някои случаи е необходимо използването на градински трион). Необходимо е да се работи изключително внимателно, за да не се наранят тежко коренището. Всички образувани участъци трябва да бъдат смачкани с натрошени въглища, което ще предотврати възможно гниене. Деленките са разположени в отделни, предварително оборудвани ями.

По-близо да се запознаем с красотата на прекрасната и здравословна берберис, която предлагаме в нашата селекция от снимки, които показват различните й видове и разновидности. Ето и илюстративни примери за това как храстите се режат, получавайки оригинални форми. Насладете се на гледането!