Ириси (90 снимки): видове, отглеждане и грижи

Ирисите са разпространени по целия свят и са познати на човечеството от древни времена. Придобили признание в различни страни, те спечелиха много нови имена: петели, китове убийци и др. Смята се, че цветята са надарени с магически сили, са символи на доверие, наричат ​​се древногръцката богиня Ирида. Растенията имат невероятни декоративни качества, притежаващи разнообразен цвят, който включва цялата палитра на дъгата. Те са чести обитатели на домакински парцели и къщи. Как да отглеждате и как да се грижите за ирисите ще разгледаме в тази статия!

Родът на растението е много голям и включва около 700 вида. Съответно класификацията им е доста сложна, многостепенна. Ирисите се различават по размер, цвят, форма и други характеристики. Въпреки това, за самостоятелно отглеждане се използват основните две групи цветя - брадати и небради, които от своя страна имат много разновидности.

Тази група е наречена така, тъй като по венчелистчетата на пъпките има малки косъмчета. Тя включва много видове и разновидности с различни размери, цветове и форми, като например:

- „Балтийско море“ - цветята с приятен син цвят се отличават с вълнообразни венчелистчета и оригинален модел наситени сини канали;
- "Bewilderbest" - има красив бял или жълтеникав цвят, а венчелистчетата буквално са изпъстрени с лилави ивици;
- „Acoma“ - има съцветие от кремав тон (слонова кост) с венчелистчета, обградени с лавандулова граница.

Брадатите ириси изглеждат страхотно в букети, ослепителни с техните цветове и форми. За да може градинският парцел да бъде изпълнен с красотата на техния цъфтеж за дълго време, можете да изберете сортове за засаждане, които се различават в периода на цъфтеж на пъпката.

Групата без бради включва много повече сортове ириси, които са разделени на групи. Три от най-популярните се отличават от тях като:

- сибирски - при добри условия израстват до 80 см, имат цветя с диаметър около 10 см с широка гама от цветове от светлосиньо до тъмно лилаво. Характеристика е липсата на миризма;

- японски - наричат ​​ги още „ксифоиди“, имат буйни пъпки, които в отворено състояние достигат до 25 см в диаметър. Цветовата палитра е пълна с разнообразие. Например, сортът “Nessa-No-Mai” - бели цветя с черни вени, “Solveig” се откроява в лилави тонове, а сортът “Spuria” включва ириси с голямо разнообразие от цветове: лимон, тъмно лилаво, синьо и други;

- блато - различават се в почвените си изисквания, предпочитат висока влажност, имат наситено жълт или лимонов цвят. Тази гледка е идеална за декориране на изкуствени градински езера. Такива сортове като Златната кралица, Умкирх и др. Спечелиха голяма симпатия.

Тези ириси се характеризират с изискана изтънченост, завладяваща вида на обикновен мирянин. Изискванията им за условията на околната среда са напълно съобразени с нашия климат, така че грижата за тези сортове е значително улеснена.

Разнообразните и елегантни ириси със сигурност ще зарадват с уникалния си цъфтеж само ако са снабдени с подходящи условия. Това се отнася за навременното плевене, подхранването, спазването на подходящи микроклиматични условия.

Умерено осветление ще е необходимо за ирисите по време на периода на растеж, у дома, допълнителни кълнове са оборудвани с млади кълнове. Най-голямо количество светлина трябва да бъде осигурено по време на цъфтежа.Ирисите се страхуват от пряка слънчева светлина, което може да причини изгаряне на листата, така че дори при засаждане в земята, трябва да изберете място, където околните растения ще създадат култура с частичен сянка.

Ирисите не обичат топлината. Растенията се чувстват по-комфортно при + 20 ... + 25С. По време на цъфтежа е необходим по-нисък температурен режим - не повече от + 16С.

За повечето видове се предпочитат условия с ниска влажност. Ирисите не изискват допълнително пръскане, дори и в сухо време, редовното поливане е достатъчно. Тежката влага на почвата може да доведе до сериозни последици, в резултат на което е възможно развитието на гъбични заболявания на коренището.

Ирисите се поливат при необходимост - когато се наблюдава изсушаване на почвата в близост до корените. При сухо време поливането се извършва веднъж дневно, а при нормална влажност може да се отпуснат 2-3 процедури седмично. Особено внимание трябва да се обърне на растението, което е в процес на пъпкуване - през този период поливането трябва да бъде по-адекватно и редовно.

Основният набор от торове се прилага върху почвата по време на засаждането. По правило тя включва органични компоненти (хумус, пепел) и минерални торове с високо съдържание на азот. Горната дресировка се въвежда в почвата, която трябва да се разхлаби и изкопае, подготвяйки мястото за засаждане. В повечето случаи това е достатъчно. По преценка на собствениците можете да дадете на растението презареждане по време на растежа му с разтвор на калиево-фосфорни торове. Категорично не се препоръчва да подхранвате ириси по време на цъфтежа; можете да добавяте горната превръзка само когато се образуват пъпки, състоящи се от калий, фосфор и азот в съотношение 1: 1: 2. Много е важно да не прехранвате джуджетата в домашни условия, тъй като ще се появят много потомство, но не можете да видите цветята.

Цветята са предразположени към различни заболявания, а сортовете с пъстър цъфтеж са най-разположени към тях. Често болестите засягат растението поради неправилна грижа. Едно от сериозните заболявания може да се нарече фузариум - вид гниене, който може да унищожи култура за кратко време. Ако заразеният ирис не бъде отстранен навреме от градината, болестта ще се разпространи в съседните цветя, които трябва да бъдат допълнително третирани с фундаментациозол, поливайки корена с него. За да се избегнат всякакви видове петна ириси, те трябва да бъдат напръскани с разтвор на течност Бордо.

В допълнение към болестите, растението може да бъде нападнато от вредители, най-опасните от които са лъжички (изкореняват основата на дръжката), трипси (нарушават фотосинтезата в листата), смоли (действат като преносители на инфекции). Можете да се отървете от лъжички и трипси, като третирате растението с корбофос. За смолите, капаните са направени от мокри парцали или листа от репей, като ги поставят около площадката. Когато плъзгачите, които използват материала като подслон, се плъзгат в него, капаните трябва да бъдат събрани и изгорени.

Можете да трансплантирате културата по всяко време на годината. Най-благоприятният период е няколко седмици след завършването на цъфтежа. Сайтът се избира индивидуално за различни групи, например блатовите ириси се чувстват по-комфортно в низините, където се натрупва влага, а брадатът избира слънчево място. За груповите насаждения е важно да се спазва разстоянието между растенията - при високите сортове разстоянието трябва да бъде най-малко 40 см, а при джуджетата - около 15 см.

След като сте решили бъдещото място на "пребиваване" на ирисите, е необходимо да го наторите, да изкопаете дупка и да направите малка могила почва в нея. Бушът седи в дупка, така че корените да се изправят около насипа. След това трябва да се поръси с почва, да се уплътни и полива, след което да се следват нормални грижи.

Има няколко начина за размножаване на ириса.Разделянето на храста се разпознава като най-често срещаното, просто и надеждно, въпреки че можете да приложите и разделянето на пъпките или да засадите семена за разсад.

Семената могат да бъдат засети през септември с помощта на прясно добит материал. Има обаче риск охлаждането да се забави и кълновете ще имат време да се вдигнат, които скоро ще загинат. Затова най-доброто време за засаждане на ириси е пролетта, а именно месец март.

Преди това материалът се подлага на специална обработка: семената се увиват във влажна кърпа, която се поставя в съд с капак и се съхранява в хладилник за 1 месец. След този период е необходимо да се подготви нов резервоар, вече с почва. Семената се засяват, поръсват се леко, навлажняват почвата. Градинското легло трябва да бъде инсталирано на топло място и веднага щом се появят първите кълнове, организирайте подсветка. Гмуркането се прави през май.

Ако внимателно обмислите чистия корен на ириса, можете да намерите бъбреци на всяка от неговите връзки. Те могат да бъдат внимателно нарязани с остър нож заедно с парчета коренище. Този процес се извършва в края на цъфтежа. Приготвените сегменти трябва да се държат около половин час в разтвор на калиев перманганат и след това да се изсушат в продължение на два дни. Полученият материал се засажда в саксии или кутии с подготвена почва и се поставя в затъмнените области на оранжерии. Когато вкореняването завърши, ирисите могат да бъдат трансплантирани в оранжерийни легла, където зимуват. Препоръчва се трансплантация в открита земя не по-рано от година. По този начин се размножават особено ценни колекционни сортове.

Един възрастен храст (4–5 години) трябва внимателно да бъде изкопан, за да не причини сериозни щети на кореновата система. Тогава той се нарязва на сегменти, така че всеки от тях да има поне една слета връзка. Корените ще се нуждаят от допълнителна обработка преди засаждането - изсушават се, отрязват се мъртви корени и се поръсват с подрязани въглища. Понякога дивидентът се изрязва отстрани, без да се копае цял храст. За да се избегне възможно заболяване от бактериоза, по-добре е храстите да се държат няколко часа в разтвор на калиев перманганат преди засаждането. Листата и корените трябва да се съкратят малко, оставяйки 10-12 см от дължината им.

Полученият нов посадъчен материал се засажда върху предварително подготвена, оплодена площ. Ще е необходимо внимателно да поливате корените, така че водата да не пада върху листата.

Ирисите са толкова популярни, че могат да се намерят почти навсякъде - те украсяват градински парцели, правят цветни лехи пълни с различни цветове, са отличен материал за декориране на иридария, както и основният или допълващ компонент на букетните композиции. Можете да научите повече за красотата на цъфтящия ирис от снимки на фотогалерията. Насладете се на гледането!